петък, 22 април 2011 г.

КОЗУНАК

ТАЗИ СТАТИА Я ПРОЧЕТОХ ОНЗИ ДЕН И РЕШИХ ДА Я СПОДЕЛЯ С ВАС.ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ЗАБАВНО:::::JAJA
Да омесиш козунак е хазартна игра - няма как да заложиш на сигурно. Не е като да изпечеш хляба в машината, да забъркаш питката за Бъдни вечер или виенски кифлички за неделната закуска. Да месиш козунак, казват, било много трудно. Ако уцелиш пропорциите на тестото (да не е твърдо, ама не трябва и да лепне),може да го изгориш, ако го изпечеш хубаво пък, конците му едва ще се забелязват и ще прилича на кекс със стафиди. Както казва моята баба, на каквото и да сложиш 6 яйца, половин кило масло и чаша захар - все ще става за ядене. Всичко останало са само подробности по пътя към успеха. Първите седем козунака в живота на един човек В общи линии това е бройката, с която ще ви се случат всички възможни изненади, неуспехи или невероятни резултати, за които да разказвате с години, ще преоткриете способностите на печката си и ще се усъвършенствате. После ще сте подготвени за всичко. Първата година, когато смело реших да правя козунаци, прекарах две седмици в четене по темата. Станах в 3 през нощта, извадих яйцата, маслото и прясното мляко от хладилника, за да са със стайна температура. По изгрев слънце пуснах две духалки да загреят кухнята, докато температурата стигна 28 градуса. Запретнах ръкави, забърсах чело и изсипах два килограма брашно в средата на кухненския плот. Бърках, месих, сипвах, мачках, чаках да стане като мекото на ухото, ама по-лепкаво. Приложих няколко хитрини, заучени от направата на френски кроасани, и се похвалих колко съм иновативна. Дойде ред на 200-те удара на тестото в плота. Ако може и повече, душата му да излезе и да се изприщи на мехурчета. И пея, в захлас, както съм прочела, че трябва, за да му е хубаво. Докарах ударите до 400 и спрях. Разделих на четири топки, взех предварително събраните схеми за сплитане, делих на фитили, суках, едно руло направих с мармалад, няколко малки, като цветенца. Ами сега? В печката повече от два не мога да изпека, а другите ще превтасат като мен в горещата кухня. другите водя на студено, по средата на печене на единия внасям втория обратно, другите на малко по-топло, защото пък иначе няма изобщо да втасат, в този момент тичам към този в печката, почти готов... На самия празник близките ми се редуват да ме хранят, защото не мога да си вдигна ръцете от болка, но пък който не беше опитал козунаците, той не ги похвали. Как да спестим болките? Като пуснем тестото в пералнята, разбира се Втората година решавам, че вече съм достатъчно наясно с процеса, и мога смело да експериментирам. Прочитам, че вместо да блъскаш като обезумял тестото в плота, можеш да го пуснеш на центрофугата за няколко минути - и готово! Издебвам да остана сама у дома, замесвам бързо тестото, кой ще ти чака всичко да се стопли и стаята се превърне в сауна?! Увивам го в 5 здрави найлона, мятам в пералнята и пускам на 1200 оборота. Чакам със затаен дъх и се утешавам, че така и така имам нужда от нова пералня, сега, нали... Не знам дали от новата технология или нещо друго, но готовият козунак беше на идеални "конци". Но пък го изгорих отдолу и отгоре. Проклятието на развалената печка На третата година в деня за месене се събуждам без традиционните ужас и паника. Гледам с пренебрежение на всички, които се плашат да месят козунаци. Е, няма как да ползвам и пералнята, защото мъжът ми си е вкъщи, но пък той не отказва да свърши по-тежката част от работата. В шеги и закачки правим един козунак и едно руло с мармалад, ще ги носим на гости за празника. Похвалила съм се колко добре ми се получават. Изпичам първия - душичка, устата ти се пълни със слюнка, изяждаме го, малко гузно. Нищо, нали има и руло? Слагам го да се пече, след 10 минути проверявам - ами тя печката изстинала. Решила, предателката, точно днес да издъхне. Започвам да си скубя косите, да се вайкам - ами сега, ние другия го изядохме, какво ще занесем на хората? Мъжът ми, ужасен от моя гибелен патос, предлага да го изпечем в микровълновата, нали има грил. Гледам подозрително, но решавам, че нямам избор. Слагаме, пускаме на комбинирана програма, чакаме. След 20 мин. вадим, рулото придобило загар с цвят на тухла четворка... и точно същата твърдост. събрала съм набор от смешни истории, които разказвам с известен цинизъм, и изобщо "кой каза, че е трудно да се направи козунак". Припявам понякога на тестото, затоплям кухнята, но по-скоро процесът е неглижиран. Все пак съм препичала, суров сме го яли, слагала съм сол вместо захар, а веднъж найлоните се скъсаха, докато тестото беше в пералнята... Но съм станала и много по-суетна, решила съм задължително да снимам крайния резултат и да се похваля на света. Изпичам, вадя, аранжирам на терасата, където светлината е най-добра, и му правя десетки снимки, за да хвана идеалния ъгъл. А съседката ме гледа озадачено от нейната тераса, без да разбира защо се кривя с фотоапарат пред един козунак. И точно в апогея на своето доволство губя за миг равновесие, залитам, протягам ръка да се хвана някъде и обръщам дъската, на която съм сложила козунака. Той полита, удря се в стената и пада на пода, размазан на парчета. Провалите са пътят към успеха а най-добрите козунаци се получават, когато изчезнат притесненията, нервността и очакванията за крайния резултат. Каквато и да е рецептата, винаги вярвам повече на тестото, отколкото на нея. Благодарение на доверието между нас то ме води в правилната посока на магията от нищо и никакви продукти да се роди нежна и дъхава сладост. И винаги си осигурявам поне един човек, който да я изяде с удоволствие.
Слагам първия,
Да нахраним суетата Последната година вече съм преживяла толкова катаклизми,

петък, 8 април 2011 г.

Хляб с босилек и сушени домати

                      

Не изглежда ли фантастично??? 

Необходими продукти:

За тестото:

1/2чаша топла вода
1/4 чаша захар
4 чаени лъжици суха мая
1 чаша топло нискомаслено мляко
1/3 чаша зехтин extra virgin
2 големи яйца (или 3 малки), леко разбити
2 чаени лъжички сол
6 чаши брашно, плюс допълнително за доомесване – ако е необходимо
 
За плънката:

1 чаша сушени домати, предварително накиснати в зехтин и добре отцедени
2-3 скилидки чесън, пресован
1 1/2 чаши настъргано предпочитано италианско сирене (или кашкавал)
2/3 чаша нарязан пресен босилек
1/4 чаша разтопено масло (или зехтин - аз ползвах зехтина, в който бях накиснала сушените домати), за намазване
1/2 чаша черни маслини 1/2 чаша зелени маслини

 
Начин на приготвяне:

В малка купа, добавяме топлата вода, захарта, 1/2 чаша брашно и маята. Разбърква ме и оставяме настрани да втаса за около 10 минути. В голяма купа или купата на стенд миксер добавяме топлото мляко, зехтина,  разбитите яйца и солта и разбъркваме с миксер на средна скорост, докато се смесят. Добавяме втасалата смес с маята и разбъркваме добре. Добавяме постепенно останалата част от брашното, докато се получи меко тесто. Размесваме с миксер и приставките за тесто около 7-8 минути,  докато тестото стане гладко и еластично.

Предварително загряваме фурната до около 50С и изключваме.

Изсипваме върху леко набрашнена равна повърхност и доомесваме ако е необходимо.

Прехвърляме тестото в голяма купа, намаслена с 2-3 с.л. зехтин и обръшаме - да се покрие с тънък слй зехтин от всички страни
Покриваме купата с еластично фолио или памучна кърпа и оставяме в затоплената  до 50С и ИЗКЛЮЧЕНА фурна да втасва за около 15 минути, или докато удвои обема си.
Изсипваме втасалото тесто върху равна набрашне повърхност и размесваме около 3-4 минути.
Разделаяме на 2 равни части.Разточваме от едната част правоъгълна кора с приблизителни размери 40х60 см Намазваме с разтопеното масло или зехтин и поръсваме с половината от пресования чесън.Поръсваме с половината от сушените домати.Порусваме равномерно с половината от нарязания пресен босилек.
Поръсваме и с половината от настърганото италианско сирене (или кашкавала).
Навиваме по дължина на руло и добре прищипваме тестото.
Прехвърляме върху хартия за печене и с остър нож, или кухненска ножица, разрязваме по дължина почти до края рулото, някъде до половината в дълбочина (аз моето май-почти до края го разрязах).Оформяме като буквата S, оставяйки разрязана част отгоре.
Подпъхваме краищата на рулото под тестото - получава се нещо като 8-ца.


Повтаряме процедурата и с втората кора.

Прехвърляме с хартията за печене оформените хлебчета в подходящи тави, покриваме с памучна кърпа и оставяме в отново затоплена до 50С и ИЗКЛЮЧЕНА фурна да втасват за около 15 минути, или докато удвоят обема си. Изваждаме и загряваме фурната до 180С.
Печем в предварителнозагрята до 180С фурна около35-40 минути, като след 15-20 минута разместваме неколкократно местата на тавите (ако печем хляба едновременно) и покриваме с фолио или хартия за печене горната тава, да не се препича хлябът.
Изваждаме и оставяме и оставяме върху решетка да се охлади около 3-4 минути.
Предлагаме като топло предястие или след като е вече исзтинал - със супа като лек обяд или вечеря... Или просто му се наслаждаваме по всяко време :))

Най-пухкавият, ароматен и вкусен хляб, който освен това е и невероятно атрактивен на вид!!

сряда, 6 април 2011 г.

Еклери

Тази рецепта е от леля ми Киче и няма грешка...SUPER

за еклерите:
1ч.ч. вода
1щипка сол
100 гр. олио или масло
4 яйца
1 1/2 ч.ч. брашно
за крема:
500-600 мл прясно мляко
1 1/2 ч.ч. захар
7-8 с.л.брашно(царевично нишесте)
1ч.л. масло
ванилиа

Водата олиото и солта се кипват на котлона  постепенно се добавя брашното като се бърка енергично с дървена лъжица докато не стане на топка и започне да се лепи по дъното.Маха се от котлона и се оставя да престои около час.През този час пригответе крема : мрлякото и захарта се слагат на котлона да кипнат добавясе брашното (предварително разбито на течна каша)като се бърка с тел енергично да не загори маха се от котлона и се добавя маслото-оставяме крема да изстине.
В сместа на еклерите се добавят 1 по 1 яйцата и се разбъркват на гладка смес.Със супена лъжица се оформят еклери върху тава застлана с пергаментова хартя.Пекат се в предварително загрята на 175ºС фурна до порозовяване.След като изстинат се пълнят с крема.Украсяват се пожелание с разстопен шоколад или карамел.